11.05.2016 г., 11:53 ч.

Само тук 

  Поезия » Друга
407 0 4

И спирам се на този кръстопът,

където търся някаква надежда.

Къде да тръгна аз и този път,

къде ли щастието ме отвежда?

 

Реших отново: тръгвам пак напред.

Напред е тя- мечтаната надежда.

И тук са вече дните ми поред

живота днес, в които ми се свежда.

 

С надеждата си тръгвам днеска пак,

че утре той- живота, ще ме радва...

Че пак ще бъда с времето във крак

и ще изхвърля тежката си брадва.

 

И вместо нея, аз ще нося чук,

за да сковавам падналите тарби.

И не къде да е, а само тук

ще лъснат непознатите ми дарби.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??