12 ene 2010, 13:49

Самодива 

  Poesía » Filosófica
746 0 0

Тъга и сълзи обгръщат деня,

мъгла от горчиви спомени изгарят нощта.

Самодива обвита в кристал,

снижено блести,

зъл, вятърът пръска безброй лъжи.

Самодива с влажни очи

гледа на отминали, недостижими мечти.

С накит златен, красив,

внезапно в свят преобърнат попада

и в бездната губи верижката красива.

Успяла само останките да спаси,

в шепа парчетата злато държи

и рони кристални сълзи.

Миналото не ще бъде настояще!

 

Тъга и сълзи обгръщат деня,

мъгла от горчиви спомени изгарят нощта.

 

Самодива, обвита в кристал,

снижено блести!

 

 

© Кати Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??