Тъга и сълзи обгръщат деня,

мъгла от горчиви спомени изгарят нощта.

Самодива обвита в кристал,

снижено блести,

зъл, вятърът пръска безброй лъжи.

Самодива с влажни очи

гледа на отминали, недостижими мечти.

С накит златен, красив,

внезапно в свят преобърнат попада

и в бездната губи верижката красива.

Успяла само останките да спаси,

в шепа парчетата злато държи

и рони кристални сълзи.

Миналото не ще бъде настояще!

Тъга и сълзи обгръщат деня,

мъгла от горчиви спомени изгарят нощта.

Самодива, обвита в кристал,

снижено блести!