13 abr 2007, 8:47

Самота 

  Poesía
702 0 3

Поредната измъчена усмивка,
поредните въздишка и сълза.
Размазан грим... неудовлетворена пак жена.
Останал сам... не знам дали за мене плаче...
Или от егоизма пак...
Но знам, че сам е по-добре отколкото със някой...
За себе си обмислящ как, къде, какво...
Останал пак като изсъхнало дърво...
Обаче няма с нейните сълзи да се оправят...
И болката, и празните надежди... и грешките
От самота и скука...
Не съм за никой на света
И затова стоя самотен тука...

© Вълко Тодореев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Както ти казах-Горе главата!
  • Изстрадан много хубав стих!
  • Тъжно е!
    Усещам болката!
    Има и такива мигове,на разочарование и самота!
    Но всеки е за някой в този свят!Пожелавам ти да го срещнеш!
Propuestas
: ??:??