13.04.2007 г., 8:47 ч.

Самота 

  Поезия
738 0 3

Поредната измъчена усмивка,
поредните въздишка и сълза.
Размазан грим... неудовлетворена пак жена.
Останал сам... не знам дали за мене плаче...
Или от егоизма пак...
Но знам, че сам е по-добре отколкото със някой...
За себе си обмислящ как, къде, какво...
Останал пак като изсъхнало дърво...
Обаче няма с нейните сълзи да се оправят...
И болката, и празните надежди... и грешките
От самота и скука...
Не съм за никой на света
И затова стоя самотен тука...

© Вълко Тодореев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Както ти казах-Горе главата!
  • Изстрадан много хубав стих!
  • Тъжно е!
    Усещам болката!
    Има и такива мигове,на разочарование и самота!
    Но всеки е за някой в този свят!Пожелавам ти да го срещнеш!
Предложения
: ??:??