Познаваш ли самотата, знаеш ли колко болезнена е тя?...
Искаш да разкажеш, а словата твои са тъга.
И гониш вятъра студен да чуе плача на твоята горчивина,
а той отминава сякаш глух е за скръбтта.
В агония изпадаш, тичаш - гониш ти света,
но сякаш той не вижда голотата на твоята душа.
И както бухал буха, твойта скръб се шири в тишината,
а гората няма е за слабостта, тя има си реката...
А ти си сам и пак сълзи сковават мисълта,
и горест стели се над твоята душа.
И чакаш, молиш някой да те чуе,
а в лудешки бяг е вечността. ...