18.01.2008 г., 0:09 ч.

Самота 

  Поезия » Друга
864 0 0

Познаваш ли самотата, знаеш ли колко болезнена е тя?...

Искаш да разкажеш, а словата твои са тъга.

И гониш вятъра студен да чуе плача на твоята горчивина,

а той отминава сякаш глух е за скръбтта.

В агония изпадаш, тичаш - гониш ти света,

но сякаш той не вижда голотата на твоята душа.

И както бухал буха, твойта скръб се шири в тишината,

а гората няма е за слабостта, тя има си реката...

А ти си сам и пак сълзи сковават мисълта,

и горест стели се над твоята душа.

И чакаш, молиш някой да те чуе,

а в лудешки бяг е вечността.

И молиш Бога със стон, търсещ любовта,

а тя присмива се на болката.

Пак си сам, както всеки път...

И пак протягаш ти ръце, с последни сили някой да те спаси...

Да тръгне по твоите самотни дири...

Молиш някой да те спаси...

Самотна душа да утеши...

 

© Росица Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Горча ли ти? Отричаш. (Лицемерие.) Наясно си, че утре ще съм същата. Какво очакваш? Кредит на довери...
  • "Продава се!" "Продава се!" "Продава се!" Крещят табелите пред сгърчените къщи. Нахалните лозници на...
  • Имаш време, ехеее... Тук е дяволска скука. Поживей си, приятел, със здраве и радост! Печелившият фиш...

Още произведения »