19 ago 2009, 22:01

Самотен маратон 

  Poesía » De amor
758 0 12
Самотен маратон
Тръгна ли си? Май си го заслужих.
Конят ми е черен, не е бял.
Принц не станах. Пък и нямах нужда.
Тоя сън бях вече преживял.
Само ти си вярваше, че мога
планини да местя всеки ден
и водата да я смесвам с огън.
А пък аз си бях обикновен.
Но защо светът ми преобърна,
като сбъркан път във лабиринт?
Искаше във всичко да надзърнеш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??