Самотен маратон
Тръгна ли си? Май си го заслужих.
Конят ми е черен, не е бял.
Принц не станах. Пък и нямах нужда.
Тоя сън бях вече преживял.
Само ти си вярваше, че мога
планини да местя всеки ден
и водата да я смесвам с огън.
А пък аз си бях обикновен.
Но защо светът ми преобърна,
като сбъркан път във лабиринт?
Искаше във всичко да надзърнеш. ...