Самотен маратон

19.08.2009 г., 22:01 ч.

Поезия » Любовна

708 0 12

Самотен маратон

Тръгна ли си? Май си го заслужих.

Конят ми е черен, не е бял.

Принц не станах. Пък и нямах нужда.

Тоя сън бях вече преживял.

Само ти си вярваше, че мога

планини да местя всеки ден

и водата да я смесвам с огън.

А пък аз си бях обикновен.

Но защо светът ми преобърна,

като сбъркан път във лабиринт?

Искаше във всичко да надзърнеш.

Всичко в теб започваше със спринт.

И така изглежда ще завърши,

сякаш със предизвестен финал.

Ти ще продължиш, а аз ще свърша,

още там, на старта. Неуспял.

Тъжно е, когато се объркат

писти, състезатели и кон.

Ти препускай! Аз - когато тръгна.

Животът... е самотен маратон.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.