stifito (Стефани)
47 12
14 abr 2009, 21:22

Самотен парк 

  Poesía » Del paisaje
603 0 4

Вятърът люлее люлките празни,
пейките са сами и стават прашни,
алеите безлюдни пустеят...
Къде са децата, които се смеят???

Няма ги пеперудите, няма ги и цветята,
изсъхнала е навсякъде дори тревата,
дърветата са окапали и нямат листа,
защо ли паркът изведнъж така опустя?

Къде са влюбените, които правят пикник на тревата???
Къде са малките деца и майките, които преди безгрижно се смяха???
Няма ги и приятелите, които на пейките се веселяха...
Може би защото любовта и добротата между хората не оцеляха...

© Стефани Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво описание, но се е направо апокалипсис! Дано не излезеш права!
  • Тъжна картина рисуваш, но много ми хареса как си я описала Поздрав!
  • Много хубаво място си избрала. Паркът е красота.
  • Хубав стих...Браво!
Propuestas
: ??:??