Самотице, сестрице

14 sept 2021, 1:09

Poesía

528 3 2

Стой, постой, самотице - сестрице,

да говеем от тъмно до мрак.

Рамо крехко да дам, облегни се,

замръкни в моя схлупен бивак.

Аз изплаках, каквото изплаках,

изпроводих любимия лик.

Обгърни го в забрава, дочаках

тишината след дългия вик.

Не хортувай, чети ме по мисли,

поведи ме към буден покой,

шумотевиците да затисне

с белотата си стегнат повой.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

svetlitschka (Светличка)

2021-10-14T22:13:30+03:00

Много си мила, Мария. Дано съм го заслужила.🌻
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2021-10-14T20:06:43+03:00

Пропуснала съм това разкошно стихотворение!👏 Но сега попаднах на него и съм щастлива, Светле! 💓Дано и други го открият и видят творческите му качества!😘