14.09.2021 г., 1:09 ч.

Самотице, сестрице 

  Поезия
527 3 2

Стой, постой, самотице - сестрице,

да говеем от тъмно до мрак.

Рамо крехко да дам, облегни се,

замръкни в моя схлупен бивак.

 

Аз изплаках, каквото изплаках,

изпроводих любимия лик.

Обгърни го в забрава, дочаках

тишината след дългия вик.

 

Не хортувай, чети ме по мисли,

поведи ме към буден покой,

шумотевиците да затисне

с белотата си стегнат повой.

 

 

 

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много си мила, Мария. Дано съм го заслужила.🌻
  • Пропуснала съм това разкошно стихотворение!👏 Но сега попаднах на него и съм щастлива, Светле! 💓Дано и други го открият и видят творческите му качества!😘
Предложения
: ??:??