9 oct 2020, 7:44

Самотна болка 

  Poesía » De amor, Otra
303 0 0

Любовта дълбоко прониза

трептящата сърцевина.

Бавно потече навътре,

Вля тъмна горещина.

 

Пръсна рубина на частици.

Остави хладна празнина.

 

Прашици мъртъв студ

вяни вятърно без път.

Обвити в мъчна самота.

 

Някои лекичко изкрят,

а други морни гаснат

в бледа сива простота.

 

Надеждата е бяла лястовица,

на която са счупили двете крила.

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??