Самотна болка

Georgion
43 3

9.10.2020 г., 7:44 ч.

Поезия » Любовна, Друга

304 0 0

Любовта дълбоко прониза

трептящата сърцевина.

Бавно потече навътре,

Вля тъмна горещина.

Пръсна рубина на частици.

Остави хладна празнина.

Прашици мъртъв студ

вяни вятърно без път.

Обвити в мъчна самота.

Някои лекичко изкрят,

а други морни гаснат

в бледа сива простота.

Надеждата е бяла лястовица,

на която са счупили двете крила.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.