Теменуги вехнат в есента,
чувам зова на нощта
и сетен лъч чезне в мрака –
душата ми по тебе плака.
Далеч съм от теб, о, ангел свят,
вехне вън чуден цвят
сред плевели и паднали листа –
тлее той във самота.
© Георги Todos los derechos reservados