11 feb 2008, 15:32

Самотната Луна  

  Poesía » De amor
1165 0 0

Ела при самотната Луна,

където звездите чезнат

преди да се родят,

лудостта вилнее там,

в безмълвното море.

 

Стонът гъгне, облян в поредната лъжа,

а мъртвата любов танцува

в душите ни с печал,

само ехото обикаля пътеките незнайни.

 

Любов, любов, една лъжа,

след нея самотата пак остава.

Устните потрепват, сърцето прокърви

и самотната Луна пролива поредната сълза.

© Венцислав Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??