11.02.2008 г., 15:32 ч.

Самотната Луна  

  Поезия » Любовна
1166 0 0

Ела при самотната Луна,

където звездите чезнат

преди да се родят,

лудостта вилнее там,

в безмълвното море.

 

Стонът гъгне, облян в поредната лъжа,

а мъртвата любов танцува

в душите ни с печал,

само ехото обикаля пътеките незнайни.

 

Любов, любов, една лъжа,

след нея самотата пак остава.

Устните потрепват, сърцето прокърви

и самотната Луна пролива поредната сълза.

© Венцислав Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??