Тръгнал да ме гони в парижката кула,
на конят качен да ме очаква,
между храстите в гората да притичва,
към небето очите да издига.
Самураят на моята душа
честта му е зашита на сърцето,
истината му е казана в небето,
доблестта му е вековна и непроменена
между измеренията се изменя.
Любовта му е всеотдайна и неприклонна,
радостта му е кратка и смирена,
да ме защитава умее го доказа,
да ме обгражва с доброта е награда.
Самураят на моята душа
признанието го видях на мига,
когато погледите ни се срещнаха,
когато устните ни се докоснаха
когато прегръдката остана вековна,
когато сърцата биеха в полъха.
Самураят на моята душа
битките за чест не го сломиха,
битките в живота не го победиха,
битките за сърцето не го унищожиха,
войната която поведе душите се извисиха.
Самураят на моята душа е благороден,
вечно изпълнен с надежда, непобеден,
вечно изпълнен с красота, която да отстоява
вечно преливащ от обич за двама.
Диана Ахмакова
Вместо подарък
© Diana Ahmakova Todos los derechos reservados