Тръгнал да ме гони в парижката кула,

на конят качен да ме очаква,

между храстите в гората да притичва,

към небето очите да издига. 

Самураят на моята душа

честта му е зашита на сърцето,

истината му е казана в небето,

доблестта му е вековна и непроменена 

между измеренията се изменя. 

Любовта му е всеотдайна и неприклонна,

радостта му е кратка и смирена,

да ме защитава умее го доказа,

да ме обгражва с доброта е награда. 

Самураят на моята душа 

признанието го видях на мига,

когато погледите ни се срещнаха,

когато устните ни се докоснаха 

когато прегръдката остана вековна,

когато сърцата биеха в полъха.

Самураят на моята душа 

битките за чест не го сломиха,

битките в живота не го победиха,

битките за сърцето не го унищожиха,

войната която поведе душите се извисиха. 

Самураят на моята душа е благороден,

вечно изпълнен с надежда, непобеден,

вечно изпълнен с красота, която да отстоява 

вечно преливащ от обич за двама.

Диана Ахмакова 

Вместо подарък