Всяко сбогуване носи следа
от мъничко болка и капка тъга.
Сбогувам се с лятото, с волната шир
на морето, родило този нежен зефир.
Сбогувам се с ято, поело по дългия път
на незнайни посоки, там нейде отвъд
планини и поля, лесове и реки,
преследващо сякаш незрими следи.
Сбогувам се с дългите дни,
с пълнолунните вечери,
с омаята тежка на цъфнали кестени.
Сбогувам се с лятото с болка в душа, ...