6 nov 2007, 0:01
Сбогуване със самотата
Отново мрачно е небето,
отново тъжен е и моят ден.
И няма полъх във полето
и няма те и теб до мен.
Самотна съм без погледа ти нежен,
без допира на твоята ръка,
без устните ти питащи за мене
без любовта, с която даваш ми крила.
И само спомена за теб остана
и с него срещам идващия ден.
Но вече стига, вече няма
да живея просто ден за ден.
Искрица нова ще запаля,
радостта ще възродя.
Сърцето си аз ще отворя
и пак ще търся Любовта.
23. 04. 2004 г.
отново тъжен е и моят ден.
И няма полъх във полето
и няма те и теб до мен.
Самотна съм без погледа ти нежен,
без допира на твоята ръка,
без устните ти питащи за мене
без любовта, с която даваш ми крила.
И само спомена за теб остана
и с него срещам идващия ден.
Но вече стига, вече няма
да живея просто ден за ден.
Искрица нова ще запаля,
радостта ще възродя.
Сърцето си аз ще отворя
и пак ще търся Любовта.
23. 04. 2004 г.
© Ели Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
След болката идва ред на Любовта. Пожелавам ти да я срещнеш скоро! Поздрави за хубавия стих!
-
който търси,намира!
поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
и търси любовта, ще
я намериш винаги около теб.
С много обич, Елица.