6.11.2007 г., 0:01 ч.
Сбогуване със самотата
Отново мрачно е небето,
отново тъжен е и моят ден.
И няма полъх във полето
и няма те и теб до мен.
Самотна съм без погледа ти нежен,
без допира на твоята ръка,
без устните ти питащи за мене
без любовта, с която даваш ми крила.
И само спомена за теб остана
и с него срещам идващия ден.
Но вече стига, вече няма
да живея просто ден за ден.
Искрица нова ще запаля,
радостта ще възродя.
Сърцето си аз ще отворя
и пак ще търся Любовта.
23. 04. 2004 г.
отново тъжен е и моят ден.
И няма полъх във полето
и няма те и теб до мен.
Самотна съм без погледа ти нежен,
без допира на твоята ръка,
без устните ти питащи за мене
без любовта, с която даваш ми крила.
И само спомена за теб остана
и с него срещам идващия ден.
Но вече стига, вече няма
да живея просто ден за ден.
Искрица нова ще запаля,
радостта ще възродя.
Сърцето си аз ще отворя
и пак ще търся Любовта.
23. 04. 2004 г.
© Ели Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
След болката идва ред на Любовта. Пожелавам ти да я срещнеш скоро! Поздрави за хубавия стих!
-
който търси,намира!
поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и търси любовта, ще
я намериш винаги около теб.
С много обич, Елица.