Сбогуването
Не идваш вече в тъмната ми стая.
Не вкопчваш лапи в тихия ми сън.
Запращаш ме ту в Пъкъла, ту в Рая...
Недей така - студено е навън!
Сега е време с теб да се сбогувам.
Стоя и ту приплаквам, ту притихвам.
От толкова раздели се страхувам,
че вече с тях започнах да привиквам...
Приготвих ти нещата до вратата,
но в чантите не вещите тежат.
Не и раздялата... Тежи ми самотата...
Ще се усмихва ли за мене пак денят?
На теб, отдавнашна искрице моя,
желая лек път и щастливи дни!
Лети със птиците, бушувай със прибоя...
Обичам те! Помни ме и... върви!
Отдалечаваш се. И болката ме плисва.
Не са потребни тук пари, ни слава,
а само две-три думи - "Ще ми липсваш..."
Безкрайно!... Но животът продължава...
© Любимата Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Силни,изживяни думи...Въздейства!
-
"Отдалечаваш се. И болката ме плисва.
Не са потребни тук пари, ни слава,
а само две-три думи - "Ще ми липсваш..."
Безкрайно!... Но животът продължава..."
Страхотно! Поздрав за чудесния стих, Биляна! -
Животът е низ от сбогувания, но в името му ние сме се научили да мечтаем и да се надяваме... Поздрави за добрия стих!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
