Пред моя тръбен зов 

смърта не е преграда 

и с този вечен благослов

да сринем портите на Ада.

Светлина над сянката изгрява,

дъгата лунна демона сразява.

Дракона се вее над легиони безброй,

от гроба надигнали се, за да влязат в бой.

Пламъци раздират мрака,

Сайдин избраника дочака.

Съдбата тъче шарения сплит,

след векове превърнал се в мит.

Силата се в плътта  прелива,

древна кръв отново пулсира.

поточета вляха се в буйна река,

помитаща всички прегради сега.

Колелото върти се безспир-

ще има ли някога мир?

Той ще дойде, когато момчетата свои 

селото превърне в легендарни герои.