Пред моя тръбен зов
смърта не е преграда
и с този вечен благослов
да сринем портите на Ада.
Светлина над сянката изгрява,
дъгата лунна демона сразява.
Дракона се вее над легиони безброй,
от гроба надигнали се, за да влязат в бой.
Пламъци раздират мрака,
Сайдин избраника дочака.
Съдбата тъче шарения сплит,
след векове превърнал се в мит.
Силата се в плътта прелива,
древна кръв отново пулсира.
поточета вляха се в буйна река,
помитаща всички прегради сега.
Колелото върти се безспир-
ще има ли някога мир?
Той ще дойде, когато момчетата свои
селото превърне в легендарни герои.
© Петко Петков Всички права запазени