danda (Даниела)
358 1120
28 may 2011, 21:45

Счупен хоризонт 

  Poesía » Otra
726 0 6

Изгубих сетива между ресниците на незаченатото утре

и чакам да се върнеш – в сянката на непроходилата нощ,

пресях в изопнатите нерви на деня си всички чувства,

а голите им окончания отчупиха от хоризонта сух въпрос.

Защо?

Защо престана вятърът в дърветата с хармоника да свири,

защо дъждът е днес ядосан – пронизва тротоара със кама,

защо е гърбав плажът, а гларусите сякаш ходят на кокили

с невиждащи очи, а в шлифера си сив треперят с рамена.

Защо?

Защо дъхът на залеза не е отново с аромат на младо вино,

а с кръв таниново-горчива препълнен е небесният бокал,

пасаж от пъстропери риби нямо през въпроса ми премина,

мълчи и хоризонтът – многоточие, без бряг останал и нецял.

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??