Изгубих сетива между ресниците на незаченатото утре
и чакам да се върнеш – в сянката на непроходилата нощ,
пресях в изопнатите нерви на деня си всички чувства,
а голите им окончания отчупиха от хоризонта сух въпрос.
Защо?
Защо престана вятърът в дърветата с хармоника да свири,
защо дъждът е днес ядосан – пронизва тротоара със кама,
защо е гърбав плажът, а гларусите сякаш ходят на кокили
с невиждащи очи, а в шлифера си сив треперят с рамена.
Защо?
Защо дъхът на залеза не е отново с аромат на младо вино,
а с кръв таниново-горчива препълнен е небесният бокал, ...