23 ene 2008, 13:06

Себеусещане 

  Poesía » Otra
1399 1 31
 

 

Развързах и последната си риза,

предпазвала ме диво, като броня.

Разнищих я. На късове я сгризах,

по-гола, бесовете да прогоня...

Съблякох се и тихо снех вината,

на пластове полепнала в дъха ми.

В съмнения, кръстосващи тъгата,

обяздвах оглушително страха си...

Износих се, подобно стара дреха...

Съшита с кръпки. Вехто-неугледна.

Съдрах я с писък, търсейки утеха,

и лазех стръмно в адовата бездна...

Помятах студ и въглено догарях...

Аз сълзите погребах в пепелища,

които иглено пришивах с тишината,

остатъчно изтляла сред огнища...

И ветрено разпръснах си косите,

оплетени до възел със греха ми...

Разсичаха ме с огнен вой камите,

кървящи огледално в лудостта ми...

Пребродих песъчливите си мисли,

по бреговете ми, изронено замряли...

И сляпо стисках с мокрите си длани,

очите ми... сами не се познали...

 

 

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??