23.01.2008 г., 13:06 ч.

Себеусещане 

  Поезия » Друга
1401 1 31
 

 

Развързах и последната си риза,

предпазвала ме диво, като броня.

Разнищих я. На късове я сгризах,

по-гола, бесовете да прогоня...

Съблякох се и тихо снех вината,

на пластове полепнала в дъха ми.

В съмнения, кръстосващи тъгата,

обяздвах оглушително страха си...

Износих се, подобно стара дреха...

Съшита с кръпки. Вехто-неугледна.

Съдрах я с писък, търсейки утеха,

и лазех стръмно в адовата бездна...

Помятах студ и въглено догарях...

Аз сълзите погребах в пепелища,

които иглено пришивах с тишината,

остатъчно изтляла сред огнища...

И ветрено разпръснах си косите,

оплетени до възел със греха ми...

Разсичаха ме с огнен вой камите,

кървящи огледално в лудостта ми...

Пребродих песъчливите си мисли,

по бреговете ми, изронено замряли...

И сляпо стисках с мокрите си длани,

очите ми... сами не се познали...

 

 

© Деси Инджева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??