silviya_flower (Силвия)
11 27
11 dic 2008, 23:07

Седемнадесетгодишна бях 

  Poesía » De amor
781 0 2
1. Прекалено много го обичах,
прекалено много го желах
и не исках да разбирам,
че той - не е роден за мен.

2. Опитвах се със ласкав чар
момичешки да го пленя,
да бъда единствената панацея
за мъжката му страдаща душа.

3. Но можех ли със свойте
крехки седемнадесет години
да се преборя с Нея -
коварната, обсебила го без пощада,
несподелена първа истинска
Любов?!

4. О, Господи!
Била съм толкова безпомощна...

5. Подслон и нежност дирих в него
и колкото по-недостъпен и жесток
бе той със мен,
то толкова отчаяна, но смела аз пък бях!

6. Със пълни шепи дарявах го
със свойта обич седемнадесетгодишна.
Най-ценният ми жертвен дар -
за него беше отреден,
но той - не пожела да го запази.

7. Реши, че друг ще бъде
по-достоен пълновластен господар
и не разбра, че аз ще бъда
най-покорната робиня на света.

© Силвия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • понякога е по-добре чувствата да не раждат стих..
  • на 17 години любовта е много трагична...
    дъщерите ми са на толкова, та зная.
    но чувството не е родило стих.
Propuestas
: ??:??