silviya_flower (Силвия)
11 27
11.12.2008 г., 23:07 ч.

Седемнадесетгодишна бях 

  Поезия » Любовна
784 0 2
1. Прекалено много го обичах,
прекалено много го желах
и не исках да разбирам,
че той - не е роден за мен.

2. Опитвах се със ласкав чар
момичешки да го пленя,
да бъда единствената панацея
за мъжката му страдаща душа.

3. Но можех ли със свойте
крехки седемнадесет години
да се преборя с Нея -
коварната, обсебила го без пощада,
несподелена първа истинска
Любов?!

4. О, Господи!
Била съм толкова безпомощна...

5. Подслон и нежност дирих в него
и колкото по-недостъпен и жесток
бе той със мен,
то толкова отчаяна, но смела аз пък бях!

6. Със пълни шепи дарявах го
със свойта обич седемнадесетгодишна.
Най-ценният ми жертвен дар -
за него беше отреден,
но той - не пожела да го запази.

7. Реши, че друг ще бъде
по-достоен пълновластен господар
и не разбра, че аз ще бъда
най-покорната робиня на света.

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • понякога е по-добре чувствата да не раждат стих..
  • на 17 години любовта е много трагична...
    дъщерите ми са на толкова, та зная.
    но чувството не е родило стих.
Предложения
: ??:??