И ще дойдат дните на предела.
Край тях ще кретат нощи несподелени.
Небето отново пак ще ни повика –
душите ни ще полетят като птици...
Но бих могъл сред ятото да те изгубя!
А може би: ще те опазя в себе си-илюзия,
останала при топлите ни земни чувства?
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
Земята дава ни надежда!
Ехо от лиричен звук,
е зов в който душите се оглеждат!