31 jul 2010, 13:38

Сега ме доизмисли, принце 

  Poesía » De amor
753 0 6

Препусках в сънища да те намеря
и устните ми жадни те мълвяха.
Жадувах да ме доизмислиш, принце,
желания до сляпост ме изгаряха.
От клонче пролетно разцъфнах в дюля
и с есента ухаех на тръпчивост,
през зимата от липсите ти търсех сила,
със болката в едно да те заровя.
Но силата на любовта ме върна
във твоите ръце, сърце и устни.
Сега ме доизмисли, принце, но не зърна
в очите влагата на морски пръски.
Обезсолена съм от бриза на очакване.
Горчивостта си тръгна със сълзите.
Все още те обичам на разсъмване,
ала не вярвам вече в принцове.
 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Обезсолена съм от бриза на очакване.
    Горчивостта си тръгна със сълзите.
    Все още те обичам на разсъмване,
    ала не вярвам вече в принцове."
  • нежна красива душевност...
    как да не те обича човек, прекрасно момиче...
    прегръщам те, мила Джейни.
  • Красиво като приказка, макар и без принцове! Поздрав, Джейни!
  • Поздрав,чаровнице!И не спирай да вярваш в принцове!
  • Поздрав, Джейни!
  • Добър стих.
Propuestas
: ??:??