Сега ме доизмисли, принце

31.07.2010 г., 13:38 ч.

Поезия » Любовна

4.5 (6)

900 0 6

Препусках в сънища да те намеря
и устните ми жадни те мълвяха.
Жадувах да ме доизмислиш, принце,
желания до сляпост ме изгаряха.
От клонче пролетно разцъфнах в дюля
и с есента ухаех на тръпчивост,
през зимата от липсите ти търсех сила,
със болката в едно да те заровя.
Но силата на любовта ме върна
във твоите ръце, сърце и устни.
Сега ме доизмисли, принце, но не зърна
в очите влагата на морски пръски. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Белият час
Ще спра дотук

Ще спра дотук преди да се подхлъзна, но няма да ти кажа: „Остани!”. Душата ми сега ужасно зъзне под ...
Любов за подслон

Полудялото чувство на мрака с изтънелия сърп на нощта е любов, дето вечно ни чака и не гасне дори в ...
Църква за птици

В руините на мъничко селце, под сянката на стогодишен орех, прегърбена, с набръчкано лице, тъжеше ма...

Още произведения »