СЕЛО
Прегърбени столетници
светли спомени оставят
и бродят тъжни клетници,
черни кърпи ги издават.
Гробове, тънещи в забрава
слънцето гори, без жал.
Земята гърчи се корава,
плуг ръждясал, плуг – кинжал,
а от бледа снимка на стената
гледат чуждо син и дъщеря.
И кандилце свети до вратата, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse