До каменния праг на селска къща

             тече чешма с корито от гранит.

             Над нея кестен със листа обгръща

             пътечка малка и балкон покрит.

             При нея спираха се хора

             да пийнат глътка, капчици живот.

             Врабчета жадни там на двора

             подскачаха по каменния свод.

            Пчели работни все жужаха

            подгонени от летен зной,

            и пеперуди без уплаха

            разперваха крилцата свои.

            До каменният праг на селска къща

            тече чешма с корито от гранит.

            И само спомен мил ме връща

            във онзи свят, с любов пропит.

            Пловдив

            30.08.2017