До каменния праг на селска къща
тече чешма с корито от гранит.
Над нея кестен със листа обгръща
пътечка малка и балкон покрит.
При нея спираха се хора
да пийнат глътка, капчици живот.
Врабчета жадни там на двора
подскачаха по каменния свод.
Пчели работни все жужаха
подгонени от летен зной,
и пеперуди без уплаха
разперваха крилцата свои.
До каменният праг на селска къща
тече чешма с корито от гранит.
И само спомен мил ме връща
във онзи свят, с любов пропит.
Пловдив
30.08.2017
© Хари Спасов Всички права запазени