20 sept 2022, 11:15

Сестра ми – Усмивката 

  Poesía
1086 6 23
В една и съща дата сме родени.
Тя чувствата ми галеше с крило.
Душата от Усмивка озарена
бе винаги... Кога ли е било?
Вървеше тя със слънчеви надежди
и сееше сред облаци лъчи.
В сестра си непрестанно се оглеждах,
сияйни бяха нашите очи.
Попита ме веднъж дете познато
защо от нея аз не се деля.
Разказах му, че тя за мен е злато,
но искам с всеки да я споделя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??