5 feb 2020, 16:27

Сестра на росата 

  Poesía » Otra
398 1 0

Остарях над човешки сплетни
и разбрах – буржоата не може
да предложи – когато боли,
топлина и утеха възможна.

Не успях да помилвам лъчи,
но видях ти очите, любима,
и познах, че в тълпата си ти,
в светлини, като миг от година.

Сякаш вик ме съсече надве,
ти дойде и ми хвана ръката.
Потопи ме в дълбоко море.
Накъде отпътува душата?

Ти кога си отиде в дъжда
и остана ли моя позната?
През нощта си царица в съня,
през деня си сестра на росата.


 

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??