5 nov 2016, 19:09

Сетивно 

  Poesía
684 5 9
Пропука вейка, търколи се орех,
уви се мракът около стеблата.
Не знам какво гората стори,
разля се лунен лъч в тревата.
Политна сова, кацна, поговори.
Побягна котарак и после спря,
запреде песен, тихо помърмори,
отправи взор към бялата луна.
С ухание на мащерка и мента
нощта запари топлия си чай.
Полъхна вятърът, до мен поседна,
беззвучно сви се на кравай. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??