5.11.2016 г., 19:09 ч.

Сетивно 

  Поезия
5.0 / 11
720 5 9
Пропука вейка, търколи се орех,
уви се мракът около стеблата.
Не знам какво гората стори,
разля се лунен лъч в тревата.
Политна сова, кацна, поговори.
Побягна котарак и после спря,
запреде песен, тихо помърмори,
отправи взор към бялата луна.
С ухание на мащерка и мента
нощта запари топлия си чай.
Полъхна вятърът, до мен поседна,
беззвучно сви се на кравай. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Всички права запазени

Предложения
  • Отивам си. Затоплих те за малко. Отвън ме чака есенният дъжд. Откраднах си искрица. И запалих дома т...
  • Различен съм от твоите любови. От знайните и тези - анонимните. Тестото ми замесено с отрова е. Убив...
  • Какво е казал змеят людоед? ,,Послушат ли ме, всичко е наред. Вода ще пускам, само по лъжица, но иск...

Още произведения »