Стара любов по телата див огън рисува
с пръсти жадувано жарки на зряло момче,
няколко вечности бързи за тях потъгувах,
сплетох въздишки издайни на цветно венче.
Много ръце се протягаха жадно срещу ми,
рани от липси лекували, както разбрах.
Никой балсам не наченах, топях се без думи,
писах ти, късах писмата в самотен ищах.
Надали си ги сънувал, но знаеше някак,
никога че не посегнах към чужд силяхлък.
Своя си ат щом си найдеш, обръгваш да чакаш,
гинеш от мъка по своя си лют дамазлък.