Стара изгора

14.02.2023 г., 11:01 ч.

Поезия » Любовна

545 3 3

Стара любов по телата див огън рисува

с пръсти жадувано жарки на зряло момче,

няколко вечности бързи за тях потъгувах,

сплетох въздишки издайни на цветно венче.

Много ръце се протягаха жадно срещу ми,

рани от липси лекували, както разбрах.

Никой балсам не наченах, топях се без думи,

писах ти, късах писмата в самотен ищах.

Надали си ги сънувал, но знаеше някак,

никога че не посегнах към чужд силяхлък.

Своя си ат щом си найдеш, обръгваш да чакаш,

гинеш от мъка по своя си лют дамазлък.

Произведението е участник в конкурса:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Довереница (Дочка Василева)

2023-03-04T01:12:54+02:00

Успех!
ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

2023-02-14T11:11:04+02:00

Оживяха! Оживяха думите, които съм чувала от моята баба преди 100 лета! Така мило звучи всеки ред! Поздравления за стиха! Глас от мен!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2023-02-14T11:08:19+02:00

Прекрасно, прекрасно е Светличка!!!👍🥰 Радвам се много, че от последното задание се раждат такива красиви стихове! Убеждавам се, че намясто използвани и добре подбрани, старинните думи внасят в нашия съвременен език само колоритна красота и чувственост! Гласувам с удоволствие за произведението ти, миличка!💕🌹💋
Честит празник на Любовта и виното! Наздраве! 🍷 🍷