Обрули есента на дърветата клоните.
Така е в природата, все се сменят сезоните.
Оголя гората, реката оголя, душата - и тя.
Зимата със студ и скреж завилня.
Замръзна зората, замръзна реката.
От студа затрепери, зазъзна душата, замръзна и тя.
Съблече уморена горестта и обидата.
Премени се с вярата, надеждата и любовта,
със семпли одежди, в очакване на пролетта.
И... в гората сладкогласен чичопей запя.
Слънцето разтопи леда и горестта.
Разцъфнаха нежни полски цветя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse