Обрули есента на дърветата клоните.
Така е в природата, все се сменят сезоните.
Оголя гората, реката оголя, душата - и тя.
Зимата със студ и скреж завилня.
Замръзна зората, замръзна реката.
От студа затрепери, зазъзна душата, замръзна и тя.
Съблече уморена горестта и обидата.
Премени се с вярата, надеждата и любовта,
със семпли одежди, в очакване на пролетта.
И... в гората сладкогласен чичопей запя.
Слънцето разтопи леда и горестта.
Разцъфнаха нежни полски цветя.
Топлината прегърна земята, разцъфна и тя - душата.
© Златка Чардакова Всички права запазени
Благословена да си!