Той чакаше до глинените пластики,
оставени под сянката на пиниите,
и с длани в раздробените им части,
залепяше парчетата със тиня.
И празен поглед хвърляше до тръните,
поникващи до старата колиба,
а всеки трън бе жилав като струна,
която му откъсваше любимата.
Разсичаше разхлабените клони,
трептеше, там сред леса на Аркадия,
но спомените всеки миг го гонеха
и той побягна по море със ладиите. ...