Отдавна го познаваха в квартала -
побъркан, див... с две думи - много луд!
Кръстосваше навред: да вдига врява,
да се заяжда - все с това прочут!
Досаден бе за всичките смехът му;
той блееше, мучеше с пълен глас!
Разправяха, такъв е бил родът му -
откачени - и в профил, и анфас!
Не знаеше, че луд не знай умора!
А беше тъжна кармата му, да!
Спомина се... В квартала всички хора
осиротяха, след като умря!