mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
15.05.2011 г., 23:07 ч.

Шемет 

  Поезия » Философска
601 0 9

Отдавна го познаваха в квартала -

побъркан, див... с две думи - много луд!

Кръстосваше навред: да вдига врява,

да се заяжда - все с това прочут!

 

Досаден бе за всичките смехът му;

той блееше, мучеше с пълен глас!

Разправяха, такъв е бил родът му -

откачени - и в профил, и анфас!

 

Не знаеше, че луд не знай умора!

А беше тъжна кармата му, да!

Спомина се... В квартала всички хора

осиротяха, след като умря!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??