Шепа истина
В порой от спомени те нося,
а времето е придошла река,
от него сякаш милост прося,
а то в забулени лица
приижда на големи капки,
облива ме... залива те с потоци,
подава те на малки хапки
и брули ме в измислени пороци.
Търсиш бряг, за да се скриеш,
нагазил във високата трева.
В илюзия нима ще го надвиеш?
И пак поглеждаш своите крака
след хиляди пътеки неизминати,
повехнал цвят, а може би съдба...
В очи невиждани и нецелунати,
вперени към теб в прахта,
за миг откриваш смисъла
и после пак потъваш във тъга.
Къде е тази шепа истина?
И докога ще продължи така?
Е.И.
© Елена Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Понякога се объркваме и не намираме изход,но съдбата ни е дала чудото "надежда"с която си проправяме път през трудностите!Харесах и те поздравявам!
-
Изтъркулва се истината изпод сянката на една песъчинка, а шепата се оказва неизмеримо голяма! В кратките мигове понякога се крие смисълът на едно съществуване...Уфф, отплеснах се малко във философстване, но ти си ме предизвика!
Привет, Ели!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Лейди, благодаря ти!
Валери, правилно съзираш! Имаше! Когато зададеш въпрос, получаваш и отговор
Миночка, привет и благодаря!