10 sept 2008, 10:25

Шепот 

  Poesía
461 0 5
 Тихо е.
Като мрак...
... без теб.

Няма те
и все пак те търся,
запалила свещица в мрака...
Няма те,
не чувам стъпките ти
в листака.

Чувам само шепота
на тишината...

© Вили Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Съкровени редове!

    Между другото, като бях малък, шепота на тишината ми звучеше като стъпки в шумака. Сега си мисля, че това е бил шума на сърцето ми, пречупен през възглавницата, на която съм подпрял едното си ухо.
    унесе ме в спомени
  • Браво за "листака";>
  • ах, как може да тъжно да нашепва тишината...
    с обич, Вили.
  • Шепота на тишината?
    Браво!
  • Така е, понякога трябва да се задоволим единствено с компанията на тишината. За жалост, не винаги ни е достатъчна и затова търсим любими лица в мрака. Добре усетено!
Propuestas
: ??:??